Да ме погали …

Да ме погали тишината
и тих, да се разтварям в нея,
и нека да заспи луната,
да има повод да копнея.

И мракът нощен тук да бъде,
че сенки кой ще фабрикува,
и бухал в тъмното отвъде
да дойде да ми пророкува…

Реклама
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s