…
С вироглави ботушки, хем във цвят портокал –
чак забравих да пуша, както бях я видял,
светофарът примигна и я пусна напред,
аз – нали, да я стигна, а колите – навред,
и настъпих асфалта, и я следвах с очи –
тя с развятото палто, а пък аз – по очи,
сетне ясно – сирени, и линейката – тук,
пешеходците – спрени, бие болката с чук,
и така, в катастрофа, а такава стана,
съм във гипс и със строфа за опасна жена…
Но се радвам, че помня онзи, нейния шал
и ботушките нейни – хем във цвят портокал…
…
Тодор Толев 