…
Утро сиво като сън. Кашля зимата и мрънка.
Пих кафе, на топло съм. Нямам работа навънка.
До прозореца седя. Гледай ти каква е киша!
А в саксийката – цветя. Чакат ме да ги опиша.
И са прави – вън е кал. Вместо в мокрото да газя,
радвам се, че съм успял поне тях да ги опазя…
…
Тодор Толев 