…
В устата е направо чекмедже!
Така ги плещи, както и отърва!
Затуй съм на такова дередже.
Тя, тъщата – по-лоша от свекърва!
А всичко се започна сутринта.
Играя табла. Пийвам и играя.
Тя нещо не хареса в мене, та
ядоса ме и почнах да ругая.
Тя – вещица! „Да беше купил хляб,
щом ходи за ракия в магазина!”
Пък аз за малко през устата – шляп!
Но смукнах си ракийка и ми мина.
И все такива! Рови! Туй-онуй!
От няма нищо – свадата готова!
Едва я трая дъртата, затуй
отново нос забучих в кръстослова.
И вика пак! Пустосва и кълне!
И само дето гущери не бълва!
„Да гледаше семейството поне!”
Да гледам?! Гаче зеле как покълва!
Тя, казвам ти, в устата – гардероб!
Проклетница! И хем дебелогъза!
Пък аз във знак „какво, не съм ти роб!”
си имам за сайдисване балдъза…
…
Тодор Толев 