Битово майтапче …

Седя си аз, а тя – чапраз и вдига гири.
Кълне, трещи, току врещи и пръст ми вири.
Така е с мен, хем всеки ден – ох, все това е.
И няма кой – о, Боже мой, да ме окае.
Ей днеска пак, а аз – глупак, едва я слушам.
Скриптя зъби, ала не би… търпя и пуша.
Поглеждам вън, в ушите звън от нейни думи.
Не казвам гък, но мисля – млък, глава наду ми!
И ще ми се като прасе във хоремага
да тръсна гъз, да пия с хъс – това помага.
До късна нощ със пълна мощ да се насмуча!
Какъв серсем, карък съвсем, така да случа!
Да знаех, их – женил се бих за глухоняма!
Късмет би бил, но аз – дебил! Надежда няма!

Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s