…
Тя засмянка, аз с осмянка –
лика и прилика.
В смисъл, че седиме двамка
в кафене „Иглика”.
Тя бърбори, кима, спори
и сама се слуша.
То, и мен ми се говори,
но не сварвам. Пуша.
Тя нехае. Как ухае!
И лъчи разпръсква.
Аз, с коремчето, си трая.
И цигара тръскам.
Тя е тука! И ми гука –
сякаш че по книга.
Аз мечтая да я чукам.
И това ми стига…
…
Тодор Толев 