Тя – засмянка …

Тя засмянка, аз с осмянка –
лика и прилика.
В смисъл, че седиме двамка
в кафене „Иглика”.

Тя бърбори, кима, спори
и сама се слуша.
То, и мен ми се говори,
но не сварвам. Пуша.

Тя нехае. Как ухае!
И лъчи разпръсква.
Аз, с коремчето, си трая.
И цигара тръскам.

Тя е тука! И ми гука –
сякаш че по книга.
Аз мечтая да я чукам.
И това ми стига…

Реклама
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s