…
Ела при мен на чаша вино
и малко да си поговорим.
Отиваш си и всичко мина,
и няма как да го повторим.
Какво ли да ти пожелая?
Каквото си поиска – имаш.
Ще стигне ли? Това не зная.
Свободна си, сама ще взимаш.
Остана тук бутилка вино,
за добър час да го отворим.
Олекна ли ти? Ще заминеш
и няма смисъл да говорим.
Поглеждаш ме. И ти наливам
с ръка, привикнала да гали.
Поглеждам те и в такт отпивам.
А виното е с цвят на залез…
…
Ах, тръпчив вкус на вино и раздяла. Или сладост одавна изветряла.
ХаресвамLiked by 1 person
Да, вино и раздяла…
А всъщност, помни ли капчицата вино чашата, която е напуснала?…
Благодаря, Любопитка! 🙂
ХаресвамХаресвам
Дали е само раздяла между хората или е раздяла в залеза на дните ни?
ХаресвамLiked by 1 person
Когато хората се разделят, понякога след това дни няма…
Благодаря, Николай!
ХаресвамХаресвам