Вино…

Ела при мен на чаша вино
и малко да си поговорим.
Отиваш си и всичко мина,
и няма как да го повторим.

Какво ли да ти пожелая?
Каквото си поиска – имаш.
Ще стигне ли? Това не зная.
Свободна си, сама ще взимаш.

Остана тук бутилка вино,
за добър час да го отворим.
Олекна ли ти? Ще заминеш
и няма смисъл да говорим.

Поглеждаш ме. И ти наливам
с ръка, привикнала да гали.
Поглеждам те и в такт отпивам.
А виното е с цвят на залез…

Реклама
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

4 Responses to Вино…

  1. Любопитка каза:

    Ах, тръпчив вкус на вино и раздяла. Или сладост одавна изветряла.

    Liked by 1 person

  2. ttolev каза:

    Да, вино и раздяла…
    А всъщност, помни ли капчицата вино чашата, която е напуснала?…

    Благодаря, Любопитка! 🙂

    Харесвам

  3. Дали е само раздяла между хората или е раздяла в залеза на дните ни?

    Liked by 1 person

  4. ttolev каза:

    Когато хората се разделят, понякога след това дни няма…
    Благодаря, Николай!

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s