…
Поживях си както мога –
ту със радост, ту в тревога
доста временце.
Пих и ядох, весел гуках
и при сгода – еми, чуках,
пусках семенце.
Ходех бавно, стъпвах здраво
и със лошите направо –
право през врата!
И да падах, пак си крача,
че е лигаво да плача
в нечия врата.
Учеха ме как да слушам,
аз пък учех се да пуша –
кеф-зарази е!
И такъв съм – недоучил,
недочукал, недослушал –
безобразие!…
.
В памет на Владимир Высоцкий, р. 25.01.1938, Москва
…
Тодор Толев 
Странна работа, докторе! Докато го четях, си виках, че ми прилича и като стил, и като ритъм на песен на Висоцки! Ашколсун! 🙂
ББ
ХаресвамLiked by 1 person
Благодаря ти!
Страхотно харесвам Висоцки!
🙂
ХаресвамХаресвам