…
Защо не знам, останах сам
във дом за двама души.
И няма с кой – ни чужд, ни свой
цигара да изпуша.
Решил бях в раз – умник съм аз,
че все ще ме обича.
А тя със друг, и не съпруг,
и обичта изтича.
И ден през ден, но не със мен…
Смразяващо реално…
Пък аз – глупак, я чакам пак…
и тъпо, и банално…
В изпроводяк тя пи коняк
и трогна ме с находка.
Да не тъжиш, ми рече – виж,
донесла съм ти котка…
…
Тодор Толев 