Защо …

Защо не знам, останах сам
във дом за двама души.
И няма с кой – ни чужд, ни свой
цигара да изпуша.

Решил бях в раз – умник съм аз,
че все ще ме обича.
А тя със друг, и не съпруг,
и обичта изтича.

И ден през ден, но не със мен…
Смразяващо реално…
Пък аз – глупак, я чакам пак…
и тъпо, и банално…

В изпроводяк тя пи коняк
и трогна ме с находка.
Да не тъжиш, ми рече – виж,
донесла съм ти котка…

Реклама
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s