…
И аз бях там. И ето на –
в отсрещната градинка
човек един, на хладина,
със свойта половинка.
А половинката е псе –
бездомно старо куче,
което откъде се взе
човекът не научи.
Човекът – ми, и той без дом,
и той е стар и болен.
Не мяза да е гастроном,
но гледам, че доволен.
Доволен от какво е той?
Че скита като псето?
Че има глад, че носи бой
и плаче след което?
Досетих се! Държи геврек
и виж какво ще става!
На кученцето залък мек
доволен е, че дава!
.
Реплика към чудния стих на Мария Донева –
http://mdoneva.wordpress.com/2012/08/12/usetih…
…
🌞
ХаресвамLiked by 1 person