…
Всъщност, той животът – прост.
Пък и аз съм като него.
Ми какво, съм само гост,
смисъл ли да търся? Де го?
Всяка сутрин – хляб с домат.
Сиренце да има, прясно.
И те плисва този свят,
и ти става светло, ясно.
От кокошчица – яйце.
Колко просто и логично.
А пък слънцето – с лице
грейнало за тебе лично!
…
Тодор Толев 