Всъщност …

Всъщност, той животът – прост.
Пък и аз съм като него.
Ми какво, съм само гост,
смисъл ли да търся? Де го?

Всяка сутрин – хляб с домат.
Сиренце да има, прясно.
И те плисва този свят,
и ти става светло, ясно.

От кокошчица – яйце.
Колко просто и логично.
А пък слънцето – с лице
грейнало за тебе лично!

Реклама
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s