Не пътувам с метро …

…

Не пътувам с метро. И не сядам в бистро.
Не следя новините.
Мен светът ми е друг. И притихнал съм тук
на живота в ъглите.

Беше време, строих. Да се хваля не бих,
ала доста направих.
Но ме сритаха – щрак, всъщност знаете как.
Преболях и забравих.

Е, не съм само аз. Всяка вечер, под час,
със такива боклуци,
във едно кафене се събирам – поне
да разменяме звуци.

Имам син, дъщеря. Той изчезна, а тя
за банкер се омъжи.
Време няма за мен и го казва през ден.
И това ме разтъжи.

Знам за внуче едно, но нали съм петно
там, на нея в CV-то,
само в снимчица то – в онова там палто,
във портфейла е скрито.

Вънка – улична гмеж. Карнавал и кипеж.
Социални процеси.
В избор – парк със асфалт. И небе от кобалт.
И дърво, да се беся.

…

Реклама