Каква жена! …

…

Каква жена! Усмивка на кокетка.
А погледа – направо „тет-а-тет“.
Освен това, оказа се съседка –
засякох я край кофите за смет.

А бюстът и – кубе на катедрала.
А в ханша – като кораба „Прогрес“.
Една такава сладка, сочна, бяла –
отвсякъде събужда интерес.

Разбира се, че трябва да я свалям!
Разбира се, във същий този ден!
Реших така: дискретно да се хваля,
боклукът да говори вместо мен.

Приготвих аз отпадъци от класа –
стъкла уиски, стек от „Парламент“,
списания със статии за НАСА
и прочие веществен аргумент.

И ето я насреща – с кръшни стъпки!
В ръчицата – торбичка със боклук.
Кръвта ми ври с такива топли тръпки,
че сякаш борш с джоланчета и лук!

Ала във миг сълзите ми извират.
Ох, надписа, сърцето ми пробол!
Душата – в стон, очите ми се взират
във празния флакон „Bionabol“

Не ми излезе вярна тази сметка.
По данни от торбичката със смет,
на моята красавица съседка
съпругът и оказа се атлет!

…