В памет на Втората световна…

Аз втори ден, а може би и трети
битувам без вода – немит и зъл.
И сам наричам себе „мухльо клети,
виж – тиквата ти пълна със чакъл“!

Водата спряха! Р-р-раз и без пощада!
И всинца ни обрекоха на жад!
Такива – на разстрел, насред площада!
Их, колко подла, значи, братко, гад!

Аз бях на Волга, бих се в Крим и Харков.
Къде ли, братко, аз не съм се бил!
Пострелях и в Берлин, или накратко –
аз много водка с каската съм пил!

Но там бе лесно. В топките на фрица
пусни куршум, наръгай го със щик!
А фраута след мен – квартал вдовици.
Какво да правиш. Просто бях войник.

А днес? Безволна, търпелива буба.
И някак си – демократично прост.
Водичка нося – туба подир туба,
увесил гуреливия си нос…

Пояснение:

Спряха водата вкъщи. Поради авария в тръба.
И не могат, и не могат да я поправят.
Повече – какво да кажа?!

Реклама
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s