…
Аз втори ден, а може би и трети
битувам без вода – немит и зъл.
И сам наричам себе „мухльо клети,
виж – тиквата ти пълна със чакъл“!
Водата спряха! Р-р-раз и без пощада!
И всинца ни обрекоха на жад!
Такива – на разстрел, насред площада!
Их, колко подла, значи, братко, гад!
Аз бях на Волга, бих се в Крим и Харков.
Къде ли, братко, аз не съм се бил!
Пострелях и в Берлин, или накратко –
аз много водка с каската съм пил!
Но там бе лесно. В топките на фрица
пусни куршум, наръгай го със щик!
А фраута след мен – квартал вдовици.
Какво да правиш. Просто бях войник.
А днес? Безволна, търпелива буба.
И някак си – демократично прост.
Водичка нося – туба подир туба,
увесил гуреливия си нос…
Пояснение:
Спряха водата вкъщи. Поради авария в тръба.
И не могат, и не могат да я поправят.
Повече – какво да кажа?!
…
Тодор Толев 