…
Потръпна лекичко полето,
ветрецът ли повя?
Помръкна, аз пък стихнах, ето –
дъждецът заваля.
И рапицата тъжна стана,
и влагата пълзи.
И от усмивката остана
пътечка за сълзи.
А облаците как се трупат
в невесели петна!
Дори цветята ми се цупят.
И болчица една…
Обаче знам – посред тревата
ще има цъфнал мак!
Подсмихвам се на самотата
и теб ще чакам пак!
.
То е за Мария Донева и чудните и стихове –
http://mdoneva.com/2014/04/18/vlaga/
…
Тодор Толев 