Помня…

Помня, бях почти младеж.
Всъщност, бях почти момченце.
Рошав като таралеж,
в лекомислено кьошенце

как със нея се разбрах
да ми се яви на среща.
В радост тръпнех и от страх –
гледам, ето я отсреща.

Днес на същото кьоше
пазарувам в магазина.
Минах, сиренце си взех.
И защо го взех? Да има …

Реклама
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s