Наметнато …

Наметнато със бледо син сатен,
отгоре ми протяга се небето,
от облачета замък е сглобен,
полепва ме нектар, жужи полето.

Ей – струя едрозърнести пчели
и разни там веселогласни птички,
и щуро многоцветните стрели
на слънцето – достатъчни за всички.

И имам тука даже малко дъжд,
със него да изплакна паметта си –
за зимата … май имаше веднъж,
с нашествие на зли въздушни маси…

Реклама
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s