…
Наметнато със бледо син сатен,
отгоре ми протяга се небето,
от облачета замък е сглобен,
полепва ме нектар, жужи полето.
Ей – струя едрозърнести пчели
и разни там веселогласни птички,
и щуро многоцветните стрели
на слънцето – достатъчни за всички.
И имам тука даже малко дъжд,
със него да изплакна паметта си –
за зимата … май имаше веднъж,
с нашествие на зли въздушни маси…
…
Тодор Толев 