Коледна поема …

Три тавички баклавички,
гъчнати в сиропец всички,
му женицата опече
и му подари в добавка
топло кожено елече!
Цял елек от вносни кожи!
Да му спомня как предложи
в миналото ней венчавка.

Той, простакът, за отплата –
то, направо подигравка –
ама цялата заплата
взел че в кръчмата изпил
с разни пущове случайни,
пангалози, кофти майни,
и сега нафиркан спи
и похърква във леглото!

А е вече Бъдни вечер!
Тя седи сама-самичка,
сред блюда и баклавички,
и овайква си теглото –
„Глей го, гьон и безчовечен,
безсърдечно как пуфти,
мож ли го забрави ти –
хем с чорапи и облечен!”…

Па от раз и най-внезапно –
женско му сърце невнятно! –
както бе душица свила,
отведнъж и стана мило,
прихна и избухна в смях!
Как пръхти уста голема!
Как издува си корема!
То – бетер ковашки мях!

Бахмумаматаибах!
Женска обич всеобхватна!
Блага Коледна поема!

Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s