Monthly Archives: ноември 2014

… Нощни пеперуди, братко! Хвъркат нежно, кацат сладко, а крилцата – кадифе! Смучат водка и кафе, пушат тънички цигари, погледът им – огън, пари. Пърхат по една, по две, мен душицата на две – тези палави и луди малки нощни … Има още →

… Импозантен, с едри бузи, с розов врат. Туй какво е – питам ази. Депутат! В лимузина той се движи. Конгресмен! Той за хората се грижи. И за мен. С мозък – сигурна направа – алабаш! И сърце – скала … Има още →

… Ма каква си перушинка! – рекох и, да се изкефи. А пък тя ми е сланинка във пашкулчета от дрехи. Иначе ми е добричка. Веселушка, пък и умна. Но до там да му прилича, щото е благоразумна. И понеже … Има още →

… Мъглата е точно каквато ми трябва – на ивици, плътна и мокра, и сива. Как с матови нокти детайлите грабва и аз ги забравям, а тя ги покрива. …

… Още хората спят, а прозорецът свети… в своя мъничък свят с овехтели предмети среща минали дни и със сенки говори, има болки едни, със които да спори, вече близо от час чува – бабката тропа, разсъждава на глас – … Има още →

… Аз съм дребен крадец, аз не съм големец и не прося пощада. Сбърках пътя си сам и порочен съм, знам, и съм пътник за ада. Да, започнах от млад – и от глад, и от яд за портфейли да … Има още →

… Божичко! Без сутиен под ефирната си блузка! Стрелна погледа към мен – жар очи, овална бузка. Шях да кимна за „здравей“. Искал бих да отговори. Ала не и кимнах, ей! Всъщност, на какво отгоре! Тя отмина. Пък и аз. … Има още →

… Случи се за минути. И дойде тишината. Лепнат думите чути и намокрят стъклата. И отвън се процежда от онази мъглица – тук-там капки надежда и бездомна сълзица. Може пак да обичам, по-нормално е някак. Но какво да изричам покрай … Има още →

… … На чушки печени и пресен мармалад ухае уличката ми в квартала на онзи много-много малък град където някога живяла бе личинката на сегашната ми същност… И тези стари спомени са всъщност в основата на днешния ми свят – … Има още →

… В розовия прах на нечий сън може би за малко ще се свия. Може би това, което съм част от сън е някому, от тия дето правят в части на нощта времето по-леко да отлита. Има ме сред другите … Има още →